Социалното дистанциране работи – вижте маймуните, мравките и прилепите-вампири

Социалното дистанциране за борба с COVID-19 силно се отразява на обществото, много хора се питат дали това работи или е манипулация с някаква конспиративна цел. Природата има отговор.
Маймуни, различни насекоми и птици могат да откриват и избягват болни представители от техния вид с цел защита от масова зараза. Социалното дистанциране им позволява да оцелеят при епидемия.

Хранете болните, но защитавайте царицата-майка
Много видове мравки живеят в тесни тунели със стотици или дори хиляди близки роднини. Подобно на нашите дневни центрове, колежи, общежития и старчески домове, тези колонии могат да създадат оптимални условия за разпространение на заразни болести.

В отговор на този риск мравките са развили способността за социална дистанция. Когато заразна болест преминава през общността им, и болни, и здрави мравки бързо променят поведението си по начини, които забавят предаването на болестта. Болните мравки се самоизолират, а здравите намаляват взаимодействието си с други мравки, когато заболяването връхлети колонията.

Здравите мравки дори правят жив щит около най-уязвимите членове на колонията – царицата-майка и нейните сестри – като ги държат изолирани от храната, с която най-вероятно влизат болестотворните микроби отвън. Като цяло тези мерки са високоефективни за ограничаване на разпространението на болестта и поддържане на живота на членовете на колонията.

Мандрилите – вид маймуни – продължават да се грижат за болни членове на семейството, дори когато активно избягват общуване с болни индивиди, с които не са свързани. В еволюционен смисъл грижата за болен член на семейството може да позволи на животното да предаде гените си чрез потомството на този член на семейството.

Кръвосмучещите прилепи, наричани още вампири, продължават да осигуряват храна за болните си братя, но това е всичко. Избягват да ги приближават за друго. Това свежда до минимум риска от заразяване, като същевременно запазва форми на социална подкрепа (доставка на храна), които са най-важни за поддържането на живот на болните членове на семейството.

Алтруизмът ни прави хора
Човешкото поведение в присъствието на болест също носи знака на еволюцията. Това показва, че нашите хоминидни предци са се сблъсквали с много набези от заразни болести.

Подобно на социалните мравки, ние предпазваме най-уязвимите членове на нашето общество от инфекция с COVID-19, като гарантираме, че възрастните и хората с предшестващи заболявания ще останат далеч от потенциално заразни хора. Подобно на маймуни и прилепи, ние също практикуваме нюансирано социално дистанциране, намалявайки несъществените социални контакти, като същевременно осигуряваме основни грижи за болни членове на семейството.

Има и важни разлики. Например в допълнение към грижите за болни членове на семейството, хората понякога увеличават собствения си риск, като се грижат за лица извън роднинския кръг – приятели и съседи. А здравните работници продължават, активно търсят и помагат точно на тези, които много от нас внимателно избягват.

Алтруизмът не е единственото поведение, което отличава човешката реакция на болестите. Други животни трябва да разчитат на фини сигнали за откриване на заболяване сред членовете на групата, но ние разполагаме с авангардни технологии, които позволяват бързо откриване на патогени и след това изолиране и лечение на болни индивиди.

Струва си да се доверим
Доказателствата от природата са ясни: социалното дистанциране е ефективно средство за намаляване на разпространението на болестите. Освен това е инструмент, който може да бъде приложен по-бързо и универсално от почти всеки друг. За разлика от ваксинацията и медикаментите, промените в поведението не изискват развитие или тестване.

Има и изключения, разбира се. Някои силно социални животни, като ивичестите мангусти, не избягват членовете на групата, дори когато те са видимо болни. Еволюционните рискове от неспазването на социално дистанциране от техните роднини са твърде високи. Но природата е избрала този вид да ги плаща.