INFOTEKA.BG – Новините, които трябва да знаеш

Всичко най-важно подбрано за теб – политика, икономика, образование, култура, здраве, технологии и много други от Бяла, Долни Чифлик, Варна

България и 129 страни: Корпоративният данък да е минимум 15%

Снимка: Ройтерс

Унгария, Естония и Ирландия не подкрепят споразумението

България е сред 130-те държави в света, които подкрепиха предложението за въвеждане на минимална ставка на корпоративния данък от 15%, предадоха световните агенции.

Преговорите бяха водени в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Според нея постигнатата договореност трябва да сложи край на данъчната конкуренция между страните и да донесе допълнителни приходи от 150 млрд. долара годишно.

Постигнатото споразумение гарантира, че мултинационални гиганти като “Гугъл”, “Амазон”, “Фейсбук”, “Епъл” и др. ще плащат справедлив дял, независимо къде са базирани. То предвижда облагане на техноимпериите в страни, където те генерират печалби от онлайн бизнес, но може да нямат физическо присъствие, т.е. където действително работят, а не където са регистрирани централите им.

Документът на практика официализира решението, взето миналия месец от лидерите на Г-7, като инициативата бе на американския президент Джо Байдън. Споразумението ще бъде обсъдено и от страните от Г-20 на срещата им в края на юли с надеждата за приключване на техническата работа по детайлите през октомври.

Минималният корпоративен данък не изисква страните да определят своите ставки на договорения праг, но дава на други страни да прилагат допълнителен данък над минимума върху доходите на компаниите, идващи от държава, която има по-ниска ставка.

Очаква се прилагането на данъка да почне от 2023 г.

130-те държави, подписали споразумението, формират над 90% от световния брутен вътрешен продукт. Срещу минималния корпоративен данък са били 9 страни – членките на ЕС Ирландия, Унгария, Естония, както и Барбадос, Кения, Нигерия, Шри Ланка, Перу, Сейнт Винсент и Гренадини.

Швейцария пък обяви, че се присъединява при определени условия.

Германия приветства сделката като “колосална стъпка към данъчната справедливост”. За Франция тя е най-важната “от столетие”. “Съвсем очевидно е, че този влак най-сетне тръгна от гарата”, заяви шефката на МВФ Кристалина Георгиева, която приветства постигнатата договорка, предаде Ройтерс.

“В течение на десетилетия САЩ участвахме в саморазрушителната международна данъчна конкуренция, намалявахме нашите корпоративни данъчни ставки само за да наблюдаваме как други страни намаляват техните в отговор. В резултат се стигна до глобална надпревара към дъното: кой може да намали корпоративния данък повече и по-бързо? Нито една страна не спечели тази надпревара”, заяви финансовата министърка на САЩ Джанет Йелън, цитирана от сп. “Форбс”.

В Европейския съюз сделката ще се нуждае от приемане на закон на ЕС, най-вероятно по време на френското председателство на блока през първата половина на 2022 г., а това ще изисква единодушна подкрепа от всички членки.

КАКВО ОЗНАЧАВА?

Промяната няма да се отрази на местния бизнес

Облагането се отнася само за компании с над 750 млн. евро годишен оборот

Големите мултинационални компании ще плащат еднакъв данък, не по-малък от 15% в която и да е държава от Г-7. Добрата новина е, че договореният минимален данък ще се отнася само за много големи компании с обороти над 750 млн. евро. Което означава, че у нас той би засегнал една или две мултинационални компании, които покриват този критерий. И по никакъв начин не би се отразил на местния бизнес, е мнението на служебния финансов министър Асен Василев.

Така всяка държава, в която компаниите гиганти плащат по-нисък размер на корпоративния данък, трябва да го увеличат до договорените “поне 15%”. България е една от страните, която ще трябва да увеличи сегашните си 10% до това ниво. Всички експерти са категорични, че така страната ни потенциално губи част от големите инвеститори, които непрекъснато търсят данъчни убежища с по-ниско облагане.

Втората част на споразумението предвижда всяка компания да плаща данък там, където реализира оборотите си. Което пък означава, че е изключително важно всяка държава да предлага на инвеститорите си добра бизнес среда, за да ги привлече да развиват бизнеса си в нея.

Ползите от въвеждането на този данък според водещи икономисти не са особено големи. Сравнение на икономиста Красен Станчев показва, че в страните от Г-7 въпреки номинално високите, скъпи и прогресивни схеми за корпоративно и изобщо подоходно облагане

пределната ефективност на данъчното, облагане е същата като в страните с по-опростени и удобни данъчни системи

В тези страни подоходното прогресивно данъчно облагане се налага в относително непроменен вид след 1920 г. Тогава държавите са средно четири пъти по-богати като БВП на човек от населението спрямо страните от Източна Европа например, дава пример Станчев.

Пак през 1920 г. тези страни са били средно повече от десет пъти по-богати по показател БВП на глава от населението спрямо света извън Северна Америка и Европа.

Днес страните от Г-7 са повече от три пъти по-богати от света по този показател, а средните стойности на БВП на човек в някои от тях са сравними с онези от преди въвеждане на подоходното и прогресивното облагане в Г-7.

0 0 vote
Article Rating

Публикувано на 04.07.2021 г. 07:18 ч.

Източник: 24 Часа

Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x